Аз съм Barbie.

Hi Barbie!

Greta Gerwig е феноменална, Margot Robbie... изживяване!

Часът е 5:20 сутринта. Събудих се с ремикса на Nicky Minaj & Aqua в главата. Повъртях се, повъртях и си казах: трябва да го напиша. Ясно е.

Вчера с @beyondtheyummy ходихме да гледаме Барби, да допринесем на международния боксофис разбит от доминацията на розово над всички останали цветове и стилове.

Не според мен Барби не е детски филм. Или по-скоро е нещо като Мечо Пух - разбираш го по различен начин в зависимост от възрастта, в която го гледаш. Като цяло историята е: стереотипна кукла излиза от розовия си балон на мир, ллюбов, прияте4лство и перфекционизъм. Отива в истинския свят за да разбере, че ОМГ! има много по-лоши неща от плоското стъпало и целулита, никой вече не харесва Барбита и реалността е доста по-патриархална от розовите й представи. Тук забравих, в пътуването към нея се залепва и един неосъществен и неориентиран в живота Кен (нищо общо с мъжете в реалността , или...). Барби претърпява екзистенциална криза. Намира приятел. Връща се обратно в безгрижната страна на мигновеното преобличане за да открие, че Кен я е обърнал на кочпарти. Връща матриархата с малко женска хитрост и прегласуване на BarbieWorld is for Barbies.

Това е стори от април месец, когато Барби тренд върлуваше из Инстаграм.

И някак редно е да обърна перспективата.

Аз съм Барби.

Мога да се представя по много начини:

Barbie Overthinker - аз наранявайки собствените си чувства, разигравайки фалшиви сценарии в главата си.

Barbie I'm Fine - емоционално мъртва вътре в себе си.

Barbie Self Sabotage - или най-токсичният човек в живота ми, мен самата.

Barbie Red Flag - около която всички се влюбват в хора, аз в проблеми.

Barbie Burnout - аз, която дори не осъзнава какво се случва.

Barbie Exhausted - със скрит талант да се изморява от правене на.. нищо.

Barbie Workaholic - искам да плача, но имам твърде много неща з правене.

Спомням си много добре кога се спука розовия ми балон. Спомням си момента, когато започнах да си мисля, че май не всичко около мен е толкова розово и перфектно. Спомням си какво ме накара да предприема една от най-смелите крачки, предприемани до този момент и буквално... да обърна живота си на обратно. И да, определено си спомням какво беше усещането да си позволя да плача след години наред, в които дори и да исках... това не ми се случваше. Просто не можех. Когато след 6 години за първи път плаках и определено едно от нещата, които наистина си помислих беше "О Боже, това е страхотно!". След тоталната смяна на всичко познато и неизбежния ментален брейкдаун след нея, намерих себе си. И то намерих себе си по начин, по който не ми позволява до ден днешен да се върна назад. Ако всичко това не се беше случило, днес нито аз, нито ти щяхме да четем това. И осъзнато, половин година след "пътуването" извън балона съм толкова благодарна за всичко случило се.

Днес съм просто Barbie Angie, гледам да не се определям от детайлите.

Ти също си Барби.

Барби е стереотип, в днешно време обвиняван за изкривяване на критериите за женска красота. Аз лично винаги съм възприемала моите барбита като кукли, никога като модел, но свят голям, хора различни, финансови интереси... още повече. Но не е ли всяка от нас Барби? Не стига ли всяка от нас до момента, в който трябва да избере себе си и тръгне по пътя на себеосъзнаването. Не се ли бори с всевъзможни повярвали си идиоти и изгубени Кен-овци от всякакъв вид докато разбере, че единственото и важно начало е тя самата? Аз смятам, че всяка от нас е Barbie. Излязла от собствената й кутия с няколко аксесоари и по пътя към своята dream Barbieland реалност планирана по нейния си начин.

Историята на Рут Хендлър, създателката на куклата Барби доказва точно това: няма какво да те спре ако си решен да продължиш напред. Дори смъртта и данъците.

Филмът на Greta Gerwig е изключително интересен от страна на кинематографията, сценографията и построяването му. Като човек, чел достатъчно сценарии в живота си мога само да си представя какъв гений е нужен да превърнеш сухи бели страници в този розов, връщащ те към детството визуален masterpiece. Марго и Райън са изключително готин каст. Музиката слушам и сега, пишейки този пост. А костюмите, грима и косите са топпп... Диалозите и историята, всеки разбира по различен начин. В края на краищата the beauty is in the eyes of beholder.

Bye Barbie.