The Blog

Усещането. Малко е подобно на излизането за първи път от летище в държава, с ултра висока влажност на въздуха. Кацналa си. Взела си багажа. Минала си секюрити. Вече усещаш вълнението на това, че ще топнеш краченца в океанска вода. Вратата на терминала се отваря, уверено правиш крачка, поемаш въздух и … все едно нищо не влиза в дробовете ти. Дишаш и не дишаш. Yeppp, that’s me and you’re probably wondering how I ended up here. Аз също. И не, това не е блогпост за нещастно

“Ами така е като искаш да си еманципирана, I am my own boss жена. Вместо да кажеш на мъжа си да ти закара колата на механик, я карай сега сама.“ Yep, that's me. И вероятно се чудиш как съм стигнала до тук. Чувам го в главата си. Живея го всеки ден. И от време на време някой го навира в очите ми — като все едно имам друг вариант. Или като все едно сама съм избрала да бъде така. Докато единственото нещо, което съм избрала в ситуацията, в която съм, е да не играя жертва. Не за

Твоята седмична доза girltalk по темите, които обсъждаме само в моментите сами пред себе си.

Винаги, винаги проверявай преди да натиснеш „Изпрати“. Нека съобщението ти не стине до „татко" вместо до "татенцето".