DETOX or... Go Find Less.

“Ами така е като искаш да си еманципирана, I am my own boss жена. Вместо да кажеш на мъжа си да ти закара колата на механик, я карай сега сама.“

Yep, that's me. И вероятно се чудиш как съм стигнала до тук.

Чувам го в главата си. Живея го всеки ден. И от време на време някой го навира в очите ми — като все едно имам друг вариант. Или като все едно сама съм избрала да бъде така. Докато единственото нещо, което съм избрала в ситуацията, в която съм, е да не играя жертва. Не за друго — просто защото страдалческия манталитет не е моят. Защото знам, че мога.

Без оправдания. Без драма.  Без overthinking.

И след като си казах каквото ми седи в гърлото от вчера и заради подкаст на Gabor Mate & Jay Shetty… ми се пише. Пише ми се за DETOX-a -  на всичко и всеки, който за да покаже на себе си, че е нещо, оставя в теб – нищо.

Детоксът, за който никой не говори

Обградени сме от токсична среда. И не — не говорим за клишираните бичове на съвременния човек. Не говорим за захарта, стреса, doomscrolling-a или нарцистичните връзки.

Говорим за навика да тровим себе си с мнението на останалите. За собствените свръхочаквания. За това как — полека и неусетно — поглед тук, вдигната вежда там, коментар „ти коя беше" — пречупваме собствения си self-check през очите на хора, които в повечето случаи не се класират дори до второстепенна роля в живота ни.

Това е DETOX-ът, за който трябва да говорим.

Чий живот живееш?

Този от страховете на майка ти? Неспособността да направи съзнателен избор на партньора ти? Прекомерния корпоративен brainwash, който те мери като нищо повече от единица в матрица от числа? Или този на идиота, който те засече два пъти на път за работа?

Къде си ти в целия този шум?

Защото със сигурност не си в личната криза на хора, чийто най-голям highlight за деня е да ти покажат колко много са те — а ти някак... не.

Нека те попитам нещо по-неудобно.

Ако утре ти — не приятелката, не сестра ти, ти — не можеш да говориш. Да се движиш. Да обгрижваш и обезпечаваш.  Да се доказваш. Ще имаш ли значение?

Разбира се, че да. Никой няма да седи до болничното ти легло и каже: „Е, тя така или иначе не беше важна."

Защо тогава съботираш себе си? Напълно здрава. Напълно тук. Напълно сега.

Защо си казваш, че не си достатъчно. Защо постоянно натискаш CTRL+ALT и търсиш още и още доказателства, че ставаш заривайки се във фактически доказателства – работа, безсмислени психически, но много силни физически връзки, още и още повече семейни задължения, който ти доказват, че можеш и „ставаш“?

Babe — компютърът, който се рестартира постоянно, не е повреден. Просто никой не му е казал, че вече работи перфектно.

Ти си ПОВЕЧЕ.

Повече от всичко, с което се бориш. От всичко, за което работиш и се жертваш. Повече от осъзнаването колко всъщност си нужна на този свят. Повече си, защото даваш без да очакваш. Защото поставяш другите пред себе си. Защото с всяка усмивка, всяко „благодаря" и всяка споделена минута с някого — променяш света към едно по-хубаво място.

Всичко друго е само обвивка. Всичко друго е шум.

Така че днес, DETOX-ваме рефлекса да се свиваме за да оставим място на някой друг, да бъде голям.

DETOX-ваме навика да мерим себе си само с постиженията си.

DETOX-ваме чуждите гласове, за да чуем своя собствен.

DETOX-ваме всичко и всички, които мислят, че си too much. И им казваме: go find less.

И ако в началото заложихме пушка, трябва да гръмне към края – то нека се гръмне този, който каза думите в началото на този текст, вместо мъжки да каже: „Знам, че можеш и сама, но все пак къде си да дойда да те закарам до работа след като оставиш колата“  … но това не е текст за него, това е CTRL+ALT+DETOX за мен и теб.

Защото човек , трябва да може да се гордее не само с това, което прави , но и с това, което не прави, или не позволява да му причинят.

Xoxo,

Angie 💋