Am I too much?

Този блогпост започна живота си на десктопа ми една прекрасна септемврийска сутрин в Париж. Събудих се рано, в следствие на малък битовизъм-related скандал, който ме държеше от предната вечер (защото какво друго да направиш в Париж, освен да се скараш с гаджето си). Единственото, което ми дойде наум бе да отворя компютъра и напиша всичко, което чувствам, седнала върху кухненската маса и загледана във величието на Sacré Coeur de Montmartre.

Излишно е да казвам, че стигнах само до заглавието. И така септември се превърна в ноември и той ме изправи пред същия бял лист. В края на краищата, като не си  свършиш работата навреме, цикъла се повтаря докато си научиш урока.

И така, понеделник, 20 ноември, 6:53ч… am I too much?

Твърде много ли е да искаш да бъдеш жена в 21-ви век?

Твърде много ли е, компромисите да идват само от една, твоята страна?

Твърде много ли е да искаш взаимност в отношенията?

Твърде много ли е, да очакваш, да не бъдеш само ти водещата сила в някакви взаимоотношения?

Мамка му, твърде много ли е да очакваш някой да е равноправен партньор във вашата си, лична комуникация? А не да те оставя с дни unseen или о, Боже опази, да те оставя unseen дори и седейки пред теб!

И дали отговора на всички тези въпроси и много други произтичащи от тях се крие в това, че някъде дълбоко скрито в теб все още живее малко момиченце загледано в екрана на болно романтичен филм, мечтаейки си за принц на бял кон. А в живота романтичните филми се случват… някой друг път. Принцовете вече се изпожениха. И бял кон не ти трябва, повярвай ми. Нито бял мерцедес. Нито бяла яхта (добре де, приятел с бяла яхта не е толкова излишен).

Истината е, че ако научих нещо това лято, то е че ако някой иска да бъде с теб, няма сила на света, която да пречупи желанието му.

Ако иска да отговори на съобщението ти, без значение дали работи 24/7, ще намери време да го направи. Няма да се оправдае с : baby, толкова бях зает.

Ако иска да те види, ще намери време и ресурс за това.

Ако иска да направи компромис, ще го направи на драго сърце.

Ако иска да е мъж, и то нали… твоят такъв, ще  бъде.

Ако ти си приоритет в нечий живот, то няма да имаш съмнение къде се намираш в него. И ако в момента си на място, в което се чудиш къде си и дали не си случайно a little bit too much… babe,  на грешното място си.

Защото живота е твърде кратък за да се замисляме дали седим на правилната маса. Масата си правим сами и сами решаваме кой заслужава да седи на нея.

А за теб, нищо по-малко от най-доброто!

Понеделнишки в 7:10,

Xoxo, Angie